 |
Melanotaenia maccullochi
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Melanotaenia maccullochi |
| Популярно име | Меланотения макулочи |
| Група | Атерини (rainbow fish) |
| Семейство | Меланотении (Melanotaeniidae) |
| Местообитание, хабитат | Полуостров Йорк - североизточна Австралия |
| Приблизителен размер | До 6 см |
| Минимален размер на аквариума | 100 см |
| Изисквания, температура | 22 - 30 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 8 - 18 ° |
| Изисквания, pH | 5,5 - 7,5 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | лесно |
Видът е описан от Оджибли (Ogilby), 1915
Описание
В северен Куинсланд има няколко изолирани популации на вида. Мъжките екземпляри от вариацията, срещаща се между Каирнс и Инисфол, имат дълбоки черни неравни хоризонтални линии по продължението на сребристото си тяло. Гръбната и аналната перки са оранжево-червени с нисък черен ръб. Женските индивиди са по-безцветни от мъжките. Рядкост е, но понякога някои женски се доближават до наситеността на окраската на самците. Женските са по-едри и по-големи от мъжките индивиди.
Вариацията от речния басейн на Джардин има от редица черни линии отстрани, черни кантове под линиите и бели или жълти кантове по гръбната и аналната перка. Тези ленти присъстват и в окраската на женските индивиди, но са по-бледи и труднозабележими, като освен това са и по-малки, отколкото при другите вариации на вида. Популациите от крайните райони са с близки по дължина ленти с тези, които се срещат в югозападните низини на Папуа Нова Гвинея. Вариация с по-равен модел на ивиците, които не показват тази оражево-червена окраска на ръбовете на перките, се среща северно от Кеймс и южно от река Джардин. През 1988 г. е открита нова разцветка на вида на частен терен, известен като гората на Печрик, заобиколен от националния парк Личфийлд в Северната територия. Открита в малък тесен поток, наричан поточето на Бъртън. Този вариант има чисти до жълтеникави гръбни и анални плавници със сини ръбове непосредствено под черната подмаргинална линия. Цветът на тялото е сребристо-жълтеникъв с тъмна средна черта, а размерът на тази вариация е много по-малък от този на останалите.
Melanotaenia maccullochi е вид, който силно варира като окраска в рамките на Северната територия. Генетично Melanotaenia maccullochi се дели на три групи - тази от потока на Бъртън, от залива Ети и популациите от Кейп Йорк. Предстои изследването на голяма част от популациите в източните басейни. Разликите между вариациите са значителни и не би било изненадващо, ако в бъдеще бъдат описани като различни видове.
Разпространение
Melanotaenia maccullochi се среща в крайбрежните низини между Кайрн и Инисфол и от река Дейнтрий на север през Куутаун до река Мак Айвър. Друг район, в който са открити, е полуостров Кейп Йорк, главно в река Джардин и нейните притоци. Също така видът се среща и в река Олив и Кейп Флатери, както и по цялото проежение на полуостров Кейп Йорк . Малки изолирани популации се забелязват в близост до националния парк Личфийлд в Северните територии. Новогвинейското разпространение на вида обхваща долното и средното течение на реката Флай, западно от река Бенсбач.
Местоживеене и екология
Срещат се главно в чисти потоци, затревени мочурища, блата и наситени с танин малки басейни в пясъчните дюни в някои райони. Температурният диапазаон в местностите, които обитават, е от 22° до 30 °C, а pH е в рамките между 5,5 и 7,5. Melanotaenia maccullochi може да достигне максимален размер от 8 см, но обикновено са по-малки от 5 см. Чифтосват се през периода октомври - декември и женските индивиди снасят между 20 и 30 яйца всеки ден в продължение на няколко дни. Хайверът се закрепя към обилната растителност, за по-тънки листа или из корените на плаващата растителност. Увисват като коледна декорация, окачени на къси влакна. Първите новизлюпени личинки се появяват след 8 - 9 дни при температура от 28 °C. Преди чифтосване при мъжките се наблюдява сватбена окраска – светло жълта или бяла линия по протежение на тялото им, от върха на устата до първата гръбна перка.
Интересно
За пръв път са уловени през 1915 г. в река Барон, близо до Каирнс в северен Куийнсланд и научно описани от Дж. Д. Оджибли като Melanotaenia maccullochi. Те били кръстени на ихтиологиста Алан Ар. МакКулоч (1885-1925). Представени са на международното аквариумно хоби и около 1930 г. станали една от най-популярните аквариумни рибки от Австралия. В германското аквариумно списание "Wochenschrift fur Aquarien und Terrarienkunde" през Май 1935 г. Фриц Майер дава първото описание на начина им на чифтосване, което било преведено и доразработено от Ф. Х. Стов в издание на "The Aquarium" през септември 1936 г.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
