 |
Julidochromis transcriptus
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Julidochromis transcriptus |
| Популярно име | Юлидохромис транскриптус, маскиран юлидохромис |
| Група | Цихлиди от ез. Танганайка |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | ез. Танганайка, Африка |
| Приблизителен размер | 7 см |
| Минимален размер на аквариума | 55 л |
| Изисквания, температура | 23 - 26 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 15 - 20 ° |
| Изисквания, pH | 8,5 - 9,0 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | средно |
Видът е описан от Матис (Matthes), 1959
Описание
Както при всички представители на рода си, тялото при този вид е цилиндрично (торпедовидно), опашката е здрава и заоблена, перките са компактни, като само коремните са удължени. Тялото е основно черно - бяло, изпъстрено с редуващи се черни и бели петна, понякога свързващи се в ивици. По главата и гръдните перки може да има жълто оцветяване, a по опашката и гръбната перка – сини нюанси. Различните географски вариации се различават най-вече по формата на шарките.
Достигат до 7 - 8 см, като женските са малко по-големи от мъжките.
На външен вид доста наподобяват Julidochromis marlieri, но са по-дребни и с различна форма на шарките.
Продължителността им на живот достига 8 години.
Разпространение
Среща се в крайбрежните райони на ез. Танганайка, източна Африка. Обитава места със скалисто дъно на дълбочина от 5 до 30 метра. Има няколко разновидности в зависимост от местообитанието си:
- Капампа (Kapampa) – Наричан е още заирски транскриптус. Среща се в района на Капампа, Конго. Черното по тялото е повече от бялото.
- Катото (Katoto) – Среща се на юг, в района на Катото в Замбия. Повече бяло от другите разновидности. По главата има ясно изразени хоризонтални ивици.
- Пемба (Пемба) – Често е наричан Киси или Бемба. Среща се в района на Пемба в Конго. Черните петна са оформени в почти идеални вертикални ивици.
Хранене
В ез. Танганайка се хранят с дребни ракообразни и ларви на насекоми, хайвер и дребни рибки на други видове. В аквариумни условия имат нужда от жива или замразена храна, за да са здрави и във форма, макар че приемат и суха. Въпреки че са предимно хищни, имат нужда и от растителна храна в диетата си.
Понякога поглъщат пясък, който им помага в храносмилането.
Отглеждане
Подходящи са за общ биотопен танганийски аквариум. Имат нужда от множество укрития под формата на пещери между камъните. Препоръчително е дъното на аквариума да е покрито със ситен пясък, а не с по-едър грунд.
За разлика от повечето други цихлиди, Julidochromis transcriptus са моногамни. Докато съзряват, те оформят стабилна двойка. След като веднъж се оформи такава двойка, не се препоръчват никакви размествания в аквариума, защото всяко камъче може да бележи границите на територията, която двете рибки защитават. Разместванията им причиняват стрес.
Поради тази моногамност е добре да започнете с 6 – 8 малки рибки и да наблюдавате внимателно формирането на двойки. Излишните рибки трябва да се махнат от аквариума, защото вече оформените двойки стават агресивни към всички “ергени” и ги гонят яростно от територията си.
Ако се отглежда само една двойка, минималният размер на аквариума е около 55 литра, но за повече от една е нужен съд с обем над 250 л.
Julidochromis transcriptus няма да навредят на растенията ви.
Размножаване
В естествената си среда се размножават в пещерите между скалите, в които живеят. В аквариумни условия развъждането не е сложно. След формирането на двойка мъжкият избира тъмна пещера с един изход и води женската в нея. Вместо пещери, могат да се използват преобърнати глинени саксийки. Женската снася и закрепва яйцата с размер 1,2 мм по тавана и стените на пещерата, след което мъжкият ги опложда. Обикновено броят на яйцата е между 50 и 100. След като започне да се размножава, женската снася на всеки пет до седем седмици.
Изключително важно е размножителният аквариум да е на спокойно място, където не минават много хора, защото тези рибки са много плашливи.
Юлидохромисите са добри родители и пазят яйцата и малките си. След като малките започнат да плуват сами, единият родител винаги стои покрай тях. Въпреки това ако решите да оставите поколението при родителите, можете да очаквате да оцелеят около 10%. Ако пък отделите малките и ги захраните с новоизлюпена артемия, има добри шансове да оцелеят почти всички.
Малките растат бавно – достигат 2 см за около 2 месеца.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
