 |
Tropheus sp. Black
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Tropheus sp. Black |
| Популярно име | Трофеус блек |
| Група | Цихлиди от ез. Танганайка |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | ез. Танганайка, Африка |
| Приблизителен размер | 12 см |
| Минимален размер на аквариума | 350 л |
| Изисквания, температура | 25 - 26 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 15 - 20 ° |
| Изисквания, pH | 8,5 - 9,2 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | трудно |
официално Tropheus moorii, Боуленгер (Boulenger), 1898
Класификация
Видът Tropheus sp. Black е част от така наречения комплекс moorii. Това са няколко родствени вида, които все още се водят в официалната класификация като Tropheus moorii, но има достатъчно аргументи някои от тях да бъдат отделени в самостоятелни биологични видове.
Описание
Tr. sp. Black се отличават от останалите видове в комплекса moorii по няколко съществени признака – първият е основната им окраска, която (както подсказва името) е черна – обикновено черни са главата, опашката, както и голяма част от тялото, като може да има различни по форма и цвят петна и ивици, различаващи се в зависимост от конкретната разновидност.
Смята се, че Tr. sp. Black са най-дребните сред трофеусите - достигат 12 см, като женските са малко по-дребни. Това всъщност е и единствената видима разлика между двата пола – както и всички останали трофеуси, Tr. sp. Black са мономорфни по отношение на пола. Тялото е странично сплескано и леко издължено, с голям глава и разположена в долната й част уста.
Разпространение
Tr. sp. Black се срещат на свобода само в крайбрежните скалисти райони на езерото Танганайка, най-вече по североизточните (Конго), северните (Бурунди) и западните (Танзания) брегове на езерото.
Карта на разрпостранението на трофеусите в ез. Танганайка.
Географски вариации (разновидности)
Към вида Tr. sp. Black се причисляват няколко географски разновидности, всяка със собствена специфична окраска. Най-разпространените сред акваристите са:
|
Tropheus sp. "Black" (Caramba) Среща се в района на Карамба, Конго. Тялото е почти изцяло черно. |
Tropheus sp. "Black" (Kifumbe)
|
|
Tropheus sp. "Black" (Kiriza) Сининим: "Кайзер II". Среща се в района на Кириза, Конго. Отличава се по специфичната тясна жълта до оранжева ивица отстрани на тялото. |
Tropheus sp. "Black" (Magara) Среща се в района на Магара, Бурунди |
|
Tropheus sp. "Black" (Mboko) Среща се в района на Мбоко, Конго.
|
Tropheus sp. "Black" (Pemba) Синоним: "Бемба" (Bemba). Среща се на североизток, в района на Пемба, Конго. Отличителна черта е единичната широка ярка оранжева ивица отстрани на тялото. Най-разпространената в акваристиката разновидност на вида. |
|
Tropheus sp. "Black" (Bulu Point) Синоними: "Мабилибили" (Mabilibili), "Сийесве" (Siyeswe). Среща се на западния бряг на езерото в Танзания от Мабилибили на юг до Булу пойнт на север. Отличава се по двете червени (до оранжеви) петна или ивици отстрани на тялото. |
|
Хранене
Хранят се предимно с растителна храна, като си набавят животински белтъчини от погълнати заедно с водораслите ракообразни и ларви на насекоми. Това трябва да е и основната им диета при отглеждане в аквариум – сухи храни на растителна основа, разнообразени с животински белтъчини, но не по-често от един-два пъти седмично.
Специфичното разположение и форма на устата позволяват на Tr. sp. Black да се хранят в прибойната зона на езерото, докато тялото им е почти успоредно на скалите, върху които търсят водорасли и други източници на храна.
Отглеждане
Районите, които обитават, са богати на разтворен във водата кислород, като акваристите, отглеждащи трофеуси, трябва да се погрижат да им осигурят това и в изкуствена среда. Смяната на около 1/3 от водата веднъж седмично и интензивната механична и биологична филтрация са важни за доброто здраве на вашите трофеуси. Необходим е минимален дебит на филтрите 5-6 пъти обема на аквариума в час плюс достатъчен обем на филтриращите материали.
Tr. sp. Black могат да живеят доста дълго – в добри условия и при правилно отглеждане достигат 13-14 годишна възраст.
Поради риска от кръстосване и повишена агресия не е желателно да се отглеждат в един аквариум различни географски вариации на един и същ вид трофеуси.
Поведение
В Танганайка Tr. sp. Black са в остра конкуренция помежду си за територия, храна и сексуални партньори, което определя и силно изразената им вътревидова агресия – видът се смята за най-агресивния сред трофеусите. Точно поради тази причина е препоръчително Tr. sp. Black да се отглеждат в аквариум на големи групи от по над 15 рибки, като им се осигури достатъчно пространство – минималните размери на аквариум за трофеуси са около 300-350 литра. При такъв брой риби агресията силно намалява, като освен това се и разпределя между повече индивиди и рискът от наранявания и смърт е минимален. Това е така, защото в природата само доминиращите мъжки защитават постоянна собствена територия. Младите риби и женските се придвижат от “пасище” към “пасище” на големи групи от по няколкостотин индивида, като по този начин си осигуряват защита от агресивните “собственици” на териториите – дори едър мъжки трофеус не може да направи кой знае какво, когато има срещу себе си толкова голям брой натрапници. Отделните риби в тези големи групи имат строга йерархия помежду си, като именно това е и определящо за поведението им в аквариум, където те се държат по същия начин.
Размножаване
Tr. sp. Black са устомътещи риби – женските снасят яйцата си, като след това ги мътят в продължение на около 3 седмици в устата си. По време на снасянето мъжкият поднася аналния си плавник пред устата на женската и изпуска сперма, докато тя лапа снесените вече яйца. Така се оплождат яйцата, вече намиращи се в устата на женската. Целият процес много прилича на танц.
Трофеусите (в това число и Tr. sp. Black) снасят по малко яйца – 5-6, в редки случаи малко над 10. За сметка на това размерът на яйцата е много голям в сравнение с размерите на самите рибки, а малките са добре оформени и напълно готови да бъдат самостоятелни. В края на инкубацията женската започва да поема частици храна в устата си, където са малките, като по този начин осигурява захранването им.
В аквариумни условия понякога се прибягва до изваждането на яйцата или малките от устата на майката и преместването им в специално изработен за целта инкубатор. В този случай е добре младите женски да бъдат оставени няколко пъти да износят изцяло поколението си, като чак след това акваристът прибегне до “изтръскване”, както често е наричано изваждането на яйцата.
Tr. sp. Black са изключително живи и динамични рибки, които си заслужават всяка минута усилие, вложена в отглеждането им.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
