 |
Fossorochromis rostratus
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Fossorochromis rostratus |
| Популярно име | Фосорохромис ростратус |
| Група | Цихлиди от ез. Малави |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | ез. Малави, Африка - пясъчно крайбрежие |
| Приблизителен размер | 35 см |
| Минимален размер на аквариума | 500 л, 150 см |
| Изисквания, температура | 23 - 27 °C |
| Изисквания, обща твърдост | 8 - 18 ° |
| Изисквания, pH | 7,5 - 8,6 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | средно |
Видът е описан от Буленгер (Boulenger), 1899
Синоними
Haplochromis rostratus
Описание
Тялото е симетрично, странично сплескано и сравнително високо. Устата е голяма, а перките - относително къси. Доминиращите мъжки Fossorochromis rostratus са със металиково сини гръб (синьото може да прелива в други цветове - зелено, тюркоазено, дори жълто), горна част на главата и опашка и черни гръдни и анални перки (снимка 1). Женските и недоминиращите мъжки са сребристи с до пет хоризонтално разположени черни петна в средната част на тялото и още толкова в основата на гръбната перка. Във всяка група се оцветява само по един мъжки.
Tова е една от малкото устомътещи цихлиди, при които мъжките екземпляри нямат жълти точки (яйчени петна) по аналната перка.
На размер достигат до 35 см.
Най-голямата дълбочина, на която са срещани, е 18 метра.
Разпространение
Срещат се в езерото Малави - най-често в плитки води с дъно, покрито с пясък. Предпочитат тихи и спокойни заливи. Понякога се наблюдават и в скалисти райони близо до брега. Обикновено се движат в малки групи от един доминиращ мъжки и няколко женски, но понякога се събират и в групи с големина до 50 индивида. Често групата е съпроводена от Cyrtocara moorii, които се хранят в облаците тиня, вдигнати от Fossorochromis rostratus при постоянното им преравяне на пясъка.
Поведение
Fossorochromis rostratus са известни с това, че се заравят в пясъка с цел да се предпазят от хищници. Местните хора наричат ростратуса "Chimbenje". Това преведено буквално означава “по-хитра от човека”. Възрастните екземпляри умело избягват мрежите на рибарите, като се заравят в пясъка и минават под тях.
Хранене
В естествената си среда Fossorochromis rostratus се хранят в големи групи, като преравят пясъка и го филтрират през хрилете си, за да намерят дребни ракообразни и други безгръбначни, заровени в него.
В аквариумни условия не са придирчиви. Предпочитана храна са замразени безгръбначни, но с охота приемат и суха храна за едри цихлиди. Не са типични хищници и отказват да ядат дребни рибки.
Отглеждане
Отглеждането не е трудно, ако се осигурят подходящи условия. Поради големия размер е необходим на първо място достатъчен обем на аквариума. Дъното задължително трябва да е покрито с дребен пясък без остри частици поради специфичното поведение на тези рибки. Идеални съквартиранти за фосорохромисите са Cyrtocara moorii и някои видове сомчета от рода Synodontis.
Fossorochromis rostratus е стадна рибка и се чуства добре в група от най-малко 1 мъжка и 3-4 женски. Мъжките са териториални и агресивни по време на размножаване.
Размножаване
Фосорохромисите не се размножават често в аквариум. Това са полигамни устомътещи цихлиди. За да се размножават, pН на водата трябва да бъде в границите на 8,0-8,5, а аквариумът за развъждане трябва да бъде дълъг най-малко 130 см и да е аранжиран с няколко големи плоски скали. Трябва да има и големи зони само с пясък. Температурата трябва да е между 24 и 26°C. Развъдната група се състои от един мъжки и 3-6 женски.
Когато са готови, рибката от мъжки пол ще избере за размножаване скала с плоска повърхност или ще изкопае дупка в дънния субстрат. В природата дупката може да достигне до 2,5 м в диаметър. През периода на размножаване мъжките може да бъдат много агресивни в аквариума, тъй приемат цялата му площ за своя територия.
По време на размножаването цветовете на мъжкия са най-интензивни, с което той се опитва да примами женските да се чифтосат с него. Когато една женска е готова, тя снася яйцата в дупката, след което веднага ги лапа в уста, като през това време мъжкият ги опложда.
Женската носи до 130 яйца за около 3 седмици, преди да изплюе свободно плуващите малки рибки. Тя не се храни в периода на мътенето на хайвера и докато носи в устата си вече оформените малки.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
