Trigonostigma heteromorpha
Клиновидна разбора



Латинско име Trigonostigma heteromorpha
Популярно име Клиновидна разбора
Група Разбори
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Местообитание, хабитат Югоизточна Азия, Тайланд, Суматра, Индонезия
Приблизителен размер 4 см
Минимален размер на аквариума 45 см / 60 литра
Изисквания, температура 22 - 25 °C
Изисквания, обща твърдост 4 - 12 °
Изисквания, pH 5,0 - 7,0
Тип вода сладка
Ниво на трудност лесно


Trigonostigma heteromorpha
(Клиновидна разбора)

Дункер (Duncker), 1904

Описание

Пъстрата или клиновидна разбора, Trigonostigma heteromorpha, е част от това хоби вече век и въпреки това продължава да бъде една от най-търсените рибки. Tова са малки рибки, плуващи в средните и ниските слоеве на водата, но същевременно не са твърде малки, защото минават психологическата граница от 2,5 см, която ги прави прекрасни съквартиранти на по-големи миролюбиви, тропически рибки, като например скалариите. Освен това, за разлика от повечето тетри, те са много активни и използват много по-добре предоставеното им водно пространство, като плуват по цялата дължина на аквариума на компактни групи. Kолкото повече рибки има в аквариума, толкова повече се засилва усещането, което те създават. Затова, за да се усети най-добре визуалният ефект, сe препоръчва отглеждането на минимум 10 бройки в един съд. Ако ви е нужно вдъхновение за тези рибки, просто надникнете в някой каталог за тропически растения и там ще откриете зашеметяващи снимки на растителни аквариуми, декорирани прекрасно с явански мъх и криптокорини, на чийто фон плуват огромни групи от по 100 и повече разбори, без да има каквито и е други рибки.

Местообитание

Тези разбори обитават меките води на гористите потоци в Тайланд, Суматра и Индонезия. Нивото на тези потоци се определя от сезона, като през влажния период от годината водата залива част от гората и там образува малки езерца с “черна” вода, където рибката се размножава. За да наподобите максимално добре тези условия, декорирайте аквариума си с блатни корени, папрати, растения, характерни за азиатски биотоп - явански мъх, папрат, както и хидрофила и криптокорина, за да могат рибките да използват листата им, за да хвърлят хайвер върху тях. Целта на блатния корен е да оцвети водата в кафеникав, но ако това не се постигне поради филтрацията, то можете да пробвате с торф или екстракт от “черна” вода, за да симулирате ефекта на горист поток. “Черната” вода увеличава интензитета на цветовете на пъстрата разбора и тя придобива много дълбок, червен цвят, а черният грунд допълнително подсилва тези цветове и помага на рибката да се успокои.

Изисквания

Пъстрата разбора можете да отглеждате в малки аквариуми с дължина 45 см., но е за предпочитане да живеят в по-големи съдове с дължина 90см. Водата трябва да е мека, с pH около 6, но може да се ползва и по-твърда вода, без това да навреди на рибките. Можете да използвате външен, така и вътрешен филтър, най-вече за биологична филтрация, който обаче ще осигури и хоризонталното движение на водата, което да имитира течение на поток. Температурата трябва да е около 24 ° С.
Светлината не е основен фактор и от една до три луминисцентни лампи с греене по 10-14 часа на денонощие ще са достатъчни. Можете да сложите и система за CO2, за да способствате развитието на растенията в аквариума и същевременно намаляване на рН до нивото, което предпочитат рибките.

Размножаване

Размножаването при този вид разбора е по-различно от това при останалите разбори. При клиновидната разбора хайверът по-скоро се полага и подрежда върху листата на растенията, отколкото да се разхвърля безразборно. Мъжките привличат женските с по-голяма интензивност на цветовете и специфичен танц. След този танц женките се обръщат наопаки и изхвърлят хайверни зрънца, които изплуват нагоре и полепват по широките листа на растенията, след което биват оплодени от мъжкия.
Грижите на родителите за потомството свършват тук. Извадете ги, за да не изядат хайвера. Малките се излюпват след 24 часа и започват да плуват след около седмица. Захранването трябва да стане непременно с инфузория, а когато порастнат достатъчно, се преминава на артемия или бебешки храни от зоомгазина.
За да стимулирате размножителния процес, увеличете температурата до 26 °С и се уверете, че сте избрали мъжка и женска рибки. Сега е моментът да добавите мека вода, ако не сте го направили досега, защото размножаването на тази разбора в по-твърда вода е почти невъзможно.
Половият диморфизъм се изразява в това, че мъжките са по-малки, по-слаби и по-ярко оцветени, съответно женските са по-едри, по-пълни и по-слабо оцветени. Освен това при мъжките тригълното петно е по-заострено. Трудно е да се определи възрастта, на която тези рибки съзряват полово. Според едни акваристи не е възможно да се развъдят успешно рибки под 2 годишна възраст, докато според други това е възможно при доста по-млади рибки.
Пъстрите разбора са “дълголетници” и могат да доживеят до 5 години в аквариумни условия. Максималната им големина е 5 см.

Близки видове

Има още три вида, които са близки по външен вид до пъстрата разбора. Заедно те формират рода Trigonostigma.
Trigonostigma espei произхожда от Камбоджа, Тайланд и Лаос и достига 3 см. на дължина. Много е близка до T. Heteromorpha и е с подобно оцветяване и характерните черни триъгълни петна по тялото, като при T. espei те са много по-малки.
Trigonostigma hengeli е рядко срещана и близка по форма до предните два вида в рода. Оранжевата окраска е пресечена с флуресцента линия, която оконтурява горната стена на триъгълничето.
Когато била внесена за пръв път, тази рибка изглеждалa, сякаш била прозрачна, но когато я поставили в подходящ добре озеленнен аквариум, показала истинските си цветове.
Последният вид от рода, Trigonostigma somphongsi, засега не се среща често в аквариумното хоби.

Наименования

Trigonostigma heteromorpha? Да, пъстрата разбора и близките й роднини имат ново име. Доскоро те всички са наричани просто разбора, но през 1999 Котелат и Уайт отделят четирите вида в нов род - Trigonostigma, като ги групират заради тяхното сходно поведение по време на размножаване.
Trigonostigma всъщност означава “триъгълно петно” и обозначава характерното петно, което се вижда в средата на тялото на тези рибки.

Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.


Тук можете да оставите своя коментар, който ще се вижда по-долу след одобрение от член на екипа.

Коментар:


Автор:



Потребител Дата Коментар
д-р Михаил Пенков (msp) 2009-09-06 Здравейте!
Повечето от нас познават тази миролюбива и много красива малка рибка. Отглеждането и в общ аквариум не е проблем стига да е в комбинация с малки и мирни видове риби споделящи същите условия на живот. Разборите се чувстват добре в слабо кисела или с неутрална реакция вода, температура в границите 22 до 25 градуса и със слаба до умерена твърдост. Просторният и добре залесен аквариум, както и отглеждането на разборите в ято от над десетина риби, е за предпочитане.
Към хранителното меню в общия аквариум разборите са непретенциозни – хранят се със сухи люспи, артемия, лиофилизиран тубифекс, циклопс, комарени ларви т.н.
Не така лесен обаче е въпросът с размножаването на клиновидната разбора в домашни условия. Съществува специфика в качеството и приготвянето на водата, подготовката на рибите за размножаване, грижите за хайвера и отглеждането на малките. В тази връзка реших да споделя моя скромен практически опит в размножаването на клиновидната разбора.
Най-напред няколко думи за определянето на пола при клиновидната разбора. При оформени полово зрели риби, полът лесно се определя по черния "клин" от двете страни на тялото както и по общия вид. Женската е малко по-голяма и по-заоблена от мъжкия, черния триъгърник от двете страни на тялото при нея не завършва с плътен черен ъгъл в долната си част към коремчето. Черният триъгълник на мъжкия стои някакси по-отсечен, издължен и контрастен, защото именно в долната част към коремчето е с плътен връх. Също така, при хващане с кепче и светване с фенерче зад рибката, при женската се виждат хайверните зрънца и избутания нагоре и назад плавателен мехур.
В общия аквариум разборите хвърлят периодично хайвер и щом определим рибите за разплод, женската се отделя в друг общ съд, където няма мъжки. За около десетина дни отделената женска риба се храни пълноценно и в нея съзрява нова порция хайвер за мръстене. Аз държа женските и мъжките риби определени за разплод на около 25 гр. температура. Лично съм избирал млади женски риби и по-възрастни мъжки.
Развъдната вана трябва да е към 25 -30 см висока и с достатъчна площ за брачния танц. Характерно е, че в момента на хвърляне на хайвера женската се обръща с коремчето си нагоре под някое листо на водно растение и в следващия момент плътно плуващия до нея мъжки го опложда.
Аз използвам вани с размер 38/18/ височина на водата 26 см със сепараторна решетка на дъното и коренище микрозориум чиито големи листа да са огънати и достигат до повърхността. Нужно е да има и място около растението където рибките да плуват.
Сега стигаме до качествата на водата за размножаване на разборите. При разборите, както и при много от харацидите е нужна „стара” слабо кисела и много мека вода. И най-важното максимално лишена от бактерии. Това е необходимо за да може хайвера да се оплоди и развие. Аз процедирах като слагах една 30 литрова туба с прясно налята витошка вода да поседи на тъмно за около един месец. На дъното на тубата поставям шепа преварен торф и парче мангров корен. Така водата става с бирен цвят от таниновите кисилини, които освен че свалят pH, също така са леко бактерицидни. Тъмнината също спомага за минималното развитие на бактерии. Развъдната вана с капака я измивам с течаща вряла вода и я оставям върху чиста кърпа да се отцеди и да изсъхне напълно. На дъното поставям сепараторна решетка и микрозориума върху нея, малък нагревател и прикрепено камъче за въздух в ъгъла. Камъчето го закрепвам така, че да е потопено само то малко под повърхността. След това през камъче за въздух с шлаух бавно пълня ваната почти до горе с вода от тубата с престоялата вода. Камъчето служи като елементарен и лесен филтър. Включвам нагревателя и много слаба аерация. И така на другия ден температурата вече е стабилизирана- към 28-30 гр, но не повече. Рибките, когато ще ги зареждам, не ги храня предния ден и ги ловя вечерно време. Чрез една пластмасова кана с малко вода на дъното ги пренасям до развъдната вана. Хващам две женски и три мъжки риби. С помощта на малко кепче внимателно ги пускам в развъдната вана, слагам картон на предното стъкло и загасвам лампата. При мен развъдните вани се осветяват от една обща лампа разположена високо горе на близката отсрещна стена, като по този начин мога да затъмнявам дадена вана колкото искам. В случая слагам картон само отпред и то не до горе за да не се плашат рибките когато манипулирам с другите вани. Подържам кам 14 часов "ден". Размножаващите се риби за целия си престой в размножителната вана не ги храня въобще. При мен най-често са хвърляли хайвер след два три дни от зареждането им. На 24 часа проверявам за хайвер. За целта ползвам малка крушка монтирана в шлаух и по този начин мога да осветявам само дъното на ваната в посока отзад - напред, към предното стъкло. Когато видя хайвер по дъното и че женските са с по-малки коремчета, внимателно излавям всичките риби от ваната. Случва се едната женска да не хвърли хайвер, но въпреки това вадя всичките риби и продължавам. От нехвърлилата женска рибка, хайвера се изстисква внимателно, но тази манипулация е обект на друг разговор.
Здравите хайверните зрънца са напълно прозрачни, сравнително едри с кехлибарен цвят. Микрозориума го оставям и затъмнявам ваната от всякъде. След 24 - 26 часа вече има излюпени много дребни личинки, които висят закрепени под листата или по сепараторната решетка около дъното. В този момент вадя с дълги чисти пинцети внимателно сепараторната решетка, като пускам две три неголеми мелании или планорбиси да изядат неоплодения хайвер, както и остатъците от излюпения.
Неоплодения хайвер лесно се познава по мътния си белезникав цвят. Ако количеството му е голямо има риск да се компрометира качеството на водата и да загине всичко. Регулирам малкото аераторно камъче да пуска много ситни мехурчета за да не се образува ципа отгоре. След четири пет дни личинките проплуват, изчаквам още ден и тогава вадя микрозориума и снижавам нивото на водата до под десетина сантиметра. Капвам две три капки прясно разтворен трипафлавин и захранвам малките с предварително отгледана инфузория. Осветявам ваната с разсеяна светлина . Сред няколко дни успоредно с инфузорията пускам по малко и от възможно най-дребната излюпена артемия. Увеличавам броя на охлювите като пускам още няколко големи планорбиса. Щом дребосъците захапят артемия вече имат сериозни шансове да оцелеят. Проблема е в подържането на водата във ваната - трябва винаги да е кристално чиста. Дори леко ако се замъти може да загине люпилото, защото разборите са много податливи на бактериална инфекция или паразитна инвазия.
При забелязване на замътване веднага сменям почти цялата вода като източвам бавно отново през камъче с дълъг шлаух (за да не се засмучат малките). Доливам с темперирана вода останала от същата туба с която е заредена ваната. След десетия ден започвам да доливам - една кафена чашка вода от стар и сигурен аквариум и една чашка от тубата. Така нивото се покачва ежедневно с много малко като постепено се променя и състава на водата.
След две седмици поставям камъчето в малка стара гъба - получава се елементарен филтър и усилвам малко въздуха. Храня ги няколко пъти дневно с артемия и ситен циклопс ако има. След две седмици малките се виждат достатъчно добре за да може с малка стъклена пипета да се изсмуче мръсотията по дъното на ваната – тук е важно да има добро осветление и водата да се изтича много бавно като се внимава да не пострадат малките. Важното е да се долее бавно малко прясна, престояла и темперирана вода. В храненето вече включвам постепено и силно стрита люспа.
Малките растат бързо, но са чувствителни на бактериални инфекции и паразити и затова хигиената на водата е много важна. Проблемът настъпва най-често от неизядената оставаща храна. Затова дозирането на храната трябва да е прецизно според количеството рибки в люпилото. Желателно е и наличието на оптимален брой охлюви които бързо да изядат неусвоената храна след всяко хранене. Аз пускам десетина големи планорбиса в описаната вана с около петдесет рибки.
След още две седмици, към трийсет дневна възраст, ги премествам в предварително приготвен аквариум (60л) където вече ще растат. Самото преместване го правя след като няколко пъти съм сменял по малко вода във ваната с вода от новия съд – това е необходимо за безпроблемната адаптация на малките риби. Преместването го извършвам като снижавам нивото в развъдната вана до два три см и изсипвам водата заедно с всички мaлки риби в друг чист прeносим съд.
С предварително напълнена кана, отмивам еднократно бавно стените на ваната в края на самото пресипване, евентуално да няма останала някоя рибка. След това младите риби по същия начин ги изсипвам в новия им дом. Там продължавам няколко дневното разнообразно хранене, постепено снижавам температурата до към 25 гр. и ежеседмично почиствам дъното и подменям вода. Когато станат към два см малките вече са адаптирани и могат да се разсeлват в общите аквариуми.

Успех на ентусиастите!

Написах горното без каквито и да са претенции за уникалност. Просто може да е от полза за интересуващите се.
2011-11-17 леле много риби :)