Съединението на България - какво знаем за него

[Kratun]

Съвсем не акваристична тема, но с потенциал. Трябва да има знаещи по въпроса. Споделяйте знания, спорете с аргументи ...

[Rama]

По стара традиция утре на 5ти семейно, ще посетим гр.Съединение. Моя баща беше роден там и имам роднини и приятели. Някои от тях участват във въстановката на събитията на този ден, когато Чардафон е повел новосформираната Голямо Конарска чета към столицата на "Източна Румелия" - Густо - Майна Филибето. След полунощ на 6-ти се "избабанват" (техен лаф)  пред Генерал - Губернатора Гаврил Кръстевич, който с охота изслушал каква е ситуацията (според четниците) и обявил без много да му мисли Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Възможни са доста неточности от моя страна, но и ние подобно на онези бунтари  "подгряваме" и празнуваме по подобаващ начин

[Boby_]

Защо да спорим?
Съединението е един от най-малко спорните моменти в нашата история - сравнително добре подготвено, изпълнено политически правилно в точния момент, армията ни, макар и млада, е успяла да се справи с основните последствия от него в лицето на Сръбско-българската война (макар че от гледна точка на сръбския крал Милан това да не е изглеждало много вероятно).
Един от най-светлите моменти в новата ни история. За съжаление Батенберг не е успял да довърши започнатото с Македония и беломорска Тракия, а по-късно безумните авантюри на Фердинанд са ни отнели Западните покрайнини, както и солидна част от Добруджа, лежаща между сегашната българо-румънска граница и устието на Дунав.
В крайна сметка обаче именно в държавата, която се е образувала от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, живеем сега и в нея растат децата ни. Това е - другото е история.

[Виолета]

Съединението е събитие, с което можем да се гордеем, едно от малкото в по-близката ни история, което се е случило без външна "помощ", само с българско участие и воля.
Ето ви и един повод за размисъл, подсказан от друго място - ако Съединението зависеше днес от всички нас, щеше ли да се случи?

[Boby_]

Съединението е събитие, с което можем да се гордеем, едно от малкото в по-близката ни история, което се е случило без външна "помощ", само с българско участие и воля.
Ето ви и един повод за размисъл, подсказан от друго място - ако Съединението зависеше днес от всички нас, щеше ли да се случи?

Вили, и тогава не е зависело от "нас", от средностатистическия кнажествобългарин или източнорумелиец, т. е. отрудените и затъпели от мизерия селяни, които са преобладавали по онова време. Не е зависело и от гражданите, макар те да са били по-близо до събитията. Съединението си е било политически заговор, умела маневра на Захари Стоянов, Батенберг, Гешов, последван от твърдата ръка и брилянтния външнополитически поглед на Стамболов, който успява да закрепи резултатите от преврата (защото на 6-ти септември в Източна Румелия се е осъществил именно военен преврад, предвождан от няколко висши офицери). Трябва също така да се отбележи начинът, по който Гаврил Кръстевич, тогавашният генерал-губернатор на Източна Румелия, сдава властта, без да се пролее кръв с репликата към организаторите на преврата "И аз съм българин, момчета". Съединението не е плод на усилията на обикновения българин, а на тези на почти всички политици и политически сили от онова време, обединени около обща цел - нещо, което не се е случвало след това и едва ли ще се случи отново. 

[Lan]

Вили, и тогава не е зависело от "нас", от средностатистическия кнажествобългарин или източнорумелиец, т. е. отрудените и затъпели от мизерия селяни, които са преобладавали по онова време. Не е зависело и от гражданите, макар те да са били по-близо до събитията. Съединението си е било политически заговор, умела маневра на Захари Стоянов, Батенберг, Гешов...

Дори самата мисъл да защитавам Съединението от нелепото му представяне като оперетен преврат на шепа хора ми изглежда абсурдна и кощунствена – дотолкова този акт би трябвало да е безспорен и еднозначен... поне за тези, които живеят в България и считат българската история и за своя.
За съвременния човек е необяснимо и неразбираемо как една дума (българин) може да е източник на гордост и самочувствие (понякога дори прекалено – като при г-н Балкански... но това е друга тема), как една идея (една държава за всички българи) може да възпламени и обедини цял един народ – до последния „затъпял от мизерия селянин” (не твърдя, че не е имало и хора, които не са се интересували от идеята за цяла и единна България и са си гледали собствения келепир, но те по-скоро са били изключенията, а не правилото). Впрочем само девет години по-рано същите тези селяни и граждани, на които им се отказва каквото и да било участие в Съединението, са подготвили и извършили това, което Вазов нарече „пиянството на един народ”. И само за някакви си девет години тези „пияници” да се превърнат в инертни, безучастни и затъпели зрители на възраждането на една – тяхната, за която са гинали – държава?!... Да, за съжаление ще се превърнат. Но това ще стане по-късно и не е част от тази тема.
В никакъв случай не омаловажавам заслугите на Захари Стоянов и членовете на БТЦРК, на военни като капитаните Райчо Николов и Сава Муткуров (и още стотици други) за подготовката и осъществяването на преврата, с който започва Съединението. Но без широка и активна подкрепа те едва ли биха успели (и едва ли биха се заели). Без чета Продан Тишков (Чардафон) едва ли щеше да се „избабани” пред Гаврил Кръстевич, както описва Rama. А без всенародното въодушевление от осъщественото обединяване на голяма част от българските земи и решимостта то да бъде защитено нямаше да има нито паметния „марш на скок” от югоизточната до западната граница на България (извършен от части на Източния корпус, за да се притекат на помощ на Западния), нито Войната на капитаните...
Българският народ рядко е бил единен, рядко е издигал една идея като знаме, под което да застанат всички, но този път го е направил и може би като никога преди или след това. Да не му го отричаме. Поне днес...

[Boby_]

Чакай сега, аз не отричам нито факта, че без общественото мнение на своя страна организаторите на Съединението не биха имали шанс, нито пък последвалата му роля във войната със сърбите. Ентусиазмът на младата ни армия е бил решаващ. Просто наричаме нещата с различни имена - ти с политически правилните емоционално описателни думички, които всички знаем, аз с по-прагматични термини. Дали ще наричаме Съединението е светъл акт, радвал се на всенародна подкрепа или е умело изпълнена политическа маневра с добре подготвено преди това обещствено мнение не е толкова важно от гледна точка на историческата точност.
Вкарването обаче на романтика в описанието на политически събития може да замъгли преценката, особено когато се касае за спорни такива. За щастие Съединението не е от тях.

[Lan]

Значи не съм казал достатъчно ясно това, което исках да кажа. Съжалявам, че трябва да се доизяснявам.
Не става въпрос за романтика. Мисля, че различията ни не са в термините, а във виждането доколко Съединението е дело на целия народ и доколко на политиците. Аз не говоря само за общественото мнение, а за участието в преврата и последвалите събития. Пак ще кажа – не отричам ролята и значението на водачите. Без водачи и най-голямата тълпа си е просто тълпа и се подчинява на законите на хаоса. Но и най-великите водачи трябва да имат кого да водят, за да са водачи. Иначе са герои от старогръцката митология.
Ако си спомням правилно, БТЦРК е планирал преврата за 15 септември, но някаква дандания в Панагюрище поставя заговора пред опасността от разкриване. За да предотврати това и евентуален арест на ръководството на заговора, БТРЦК изпраща свои представители в градовете на Източна Румелия да съберат чети и да ги поведат към Пловдив... (Това и прави Чардафон в Голямо Конаре.) За мен логиката на тези действия е, че БТЦРК не може да знае как ще реагира Турция на подобен акт и се готви за евентуални военни действия – срещу армия не се излиза само с политици и обществено мнение. А има и така наречените Велики сили, за които също не е много ясно (освен че Русия е против) как ще реагират. (Малко встрани от темата – интересното е, че накрая Съединението се подкрепя от Англия, която преди няколко години прави всичко възможно да осуети освобождаването на българите, и Турция, която поставя единственото условие да назначава – макар и формално – българския княз за генерал-губернатор на Източна Румелия.) Заради всичко това смятам, че Съединението е наистина масово дело и не трябва да се ограничаваме само до ролята на политиците, които са двигател на тези събития, но все пак не са всичко в тях.
И съм безусловно съгласен, че подобно нещо едва ли ще се случи някога отново...

[Boby_]

Разликите в тълкуването показват едно много важно нещо, което не може да се каже за никое друго събитие в новата и най-новата ни история - пълно национално съгласие на всички нива. Нито преди, нито след това сме успявали да постигнем такова нещо. Каква и колко голяма е била ролята на водачите даже не е толкова важно, колкото този факт, така че от тази гледна точка си напълно прав.

[aquaworld]

Честит празник, сънародници!

Ще допълня темата със снимков материал от центъра на събитията, така да се каже, а именно от град Съединение. Нека всички добият представа за малкия, но с иначе доста добре развита икономика и селско стопанство град. До 1969 г. името му е било с. Голямо Конаре, като с това име влиза в историята.

Намира се на 22 км северозападно от гр. Пловдив.
От магистралата до него се стига по прав като конец асфалтиран път, който вече не е в идеално състояние.



Землището му е абсолютно равнинно, нарязано от канали и малки реки.



Едно от първите неща, коитп виждаш при влизането си в града е стадиона, на които по - често има конни състезания отколкото футболни срещи :



Когато стигнете центъра на площада, който местните наричат "Поляната", се извисява Паметника на Съединението:





Непосредсвено до него се намират Стария съвет :



до Съвета е Читалището:



А срещу тях се намира новата Административна сграда :



Срещу Новия съвет е Чешмата на площада :



И за да се затвори кръга около площада е разположен доста голям ресторант, който разбира се се казва "Тракия" - строен в края на 50-те, но все така актуален :



В деня на събитието естествено навсякъде цари приповдигнато настроение.
" Актьорите ", които са ангажирани с Въстановката на акта на Съединението са местни самодейци, които взимат ролята си особено сериозно :



Малко преди да пристигнат официалните лица и Почетна рота от 61-ра Механизирана Стрямска бригада:





След излизане на официалните лица и Заря-проверката бе разиграна Възстановката на Съединението, в която участваха и известни личности като Лиана Пандалиева( Недялка ), Райко Гануков ( Чардафон) - Многократен Републикански шампион по езда.















Официалното мероприятие беше закрито със заря и фойерверки:





Както винаги беше на ниво, за което естествено беше отговорен кмета Евгени Маринчешки, прочул се със своята умела социална политика.
Празникът продължи с почерпка и  тракийски народни хора до 4.00 ч, без чалга и кючеци, които очевидно не липсваха на празнуващите :







Макар техния празник да е на 5-ти Септември, съединенци днес продължават да празнуват с конни и офроуд състезания, а някои от тях ще участват и във Възстановката на Съединението и в гр. Пловдив, на която ще присъстват много официални лица.
На всички празнуващи,  !

[Виолета]

Ще си позволя като човек, който има и личен празник в деня на Съединението, да кажа няколко думи за финал... може би.
Когато видях темата си помислих, че на Диян просто му е било скучно и затова я е пуснал. Не очаквах да се развие спор, още по-малко пък очаквах чудесния финал, който ни поднесе Петя. Благодаря ви, че отбелязахте подобаващо една бележита дата в нашата история! Сега се сещам, че се канех да сложа на балкона българското знаме, а пропуснах тази година. Малко се срамувам, но мисля, че повече няма да го допусна - иде Денят на независимостта!