Езерото Керкини

[karrenrex]

На 31 октомври, падаше се събота, бях на еднодневна екскурзия до Гърция заедно с група орнитолози и колеги студенти от Биологическия факултет на СУ. Обектът, към който се бяхме запътили, има две имена: гръцко - Керкини, и българско - Бутковско езеро. Намира се в северна Гърция между планините Беласица и Круша, на по-малко от половин час път от границата. По произход Керкини е блато, свързано с река Струма, но площта му е изкуствено увеличена с напоителна цел. Това не му пречи днес да е една от най-богатите на водни птици влажни зони в региона - място, особено привлекателно както за орнитолозите, така и за любителите на птици.


Екскурзията представлява обиколка на езерото, която започва от най-близкия му край. Първата отсечка, около 6 километра по източната дига на езерото, извървяхме пеша, за да можем да наблюдаваме птиците - в този участък те са най-многобройни и най-разнообразни. След това пътувахме с автобус (който беше нает от България за целия ден, тъй че беше изцяло на наше разположение) и спирахме на още 3 места по бреговете на Керкини. Малко след залез слънце поехме обратно към българогръцката граница, тъй че около 10 часа вечерта отново бяхме в София.


Разходката ни започна от североизточния край на влажната зона с гледка към южните склонове на Беласица и едно съвсем обикновено пасище.

Вървяхме по източната дига на езерото и съвсем скоро стигнахме до най-крайните ръкави на водоема. Тук все още беше безлюдно.


Езерцата се редуваха с вадички и пасища, из които пасеше необезпокояван едрият добитък на хората от близките села. В същото време не липсваха и заблатени локвички, обрасли с крайбрежна растителност. Тези места са сред любимите на водните птици, тъй като в тях те намират храна, а храсталаците около тях предлагат укритие.

Съвсем скоро забелязахме и първите едри бели силуети, прелитащи над уж съвсем обикновеното пасище.

Междувременно Беласица разкриваше все по-живописна гледка...


...а иззад поредния шубрак най-сетне се появи първата групичка едри птици. Опитните орнитолози успяха да различат сред големите бели чапли и лопатарки - един доста рядък вид.

В близкия половин час гледката на чапли, прелитащи над говедата из пасището, беше повече от обичайна.

След това видяхме, че птиците не само летят покрай тях, но и никак не се притесняват да си почиват в непосредствена близост с добитъка.

[karrenrex]

(Продължение...)


Освен тях на места в близките ръкави на езерото забелязахме доста струпвания на водорасли - 

това е една от последиците от спадането на нивото на водата. През пролетта, когато снеговете от планината се топят и има повече валежи, по-голямата част от пасищата, които подминавахме, е залята с вода. Следихме групичката чапли и лопатарки известно време. Тук колегите с големите обективи направиха купища снимки.

Гледката на белите водни птици, черните биволи и селото в полите на Беласица на такива малки разстояния едни от други беше забележителна.

И разбира се - на говедото, което си пасеше съвсем кротко току до чаплите.

Отминахме групичката, а водните площи край нас постепенно ставаха все по-големи.

Оказа се, че край тях се намират не само много птици. По бреговете им изобилстваше и от влечуги - почти постоянно виждахме гущери и дребни змии да се шмугват в по-високата трева край пътя.

От другата страна на дигата през цялото време ни съпътстваха обработваеми площи с разпръснати навсякъде из тях тополи и дребни храсталаци, над които често прелитаха грабливи птици и ята гълъби.

Най-накрая езерото се появи пред нас.

И ако все още сме си мислили, че досега сме видели големи групи птици...

...то беше крайно време да размислим.

[karrenrex]

(Продължение...)


Една от първите колонии, които видяхме все още отдалеч, леко розовееше.

Ето какво видяхме, когато погледнахме към нея през биноклите:

Това беше и едно от най-продължителните ни спирания за наблюдение по протежение на източната дига.

А това беше само началото. Езерото Керкини изобилства от разнообразни водни птици, като особено голяма е числеността им именно из източните му плитчини. Сред най-често срещаните видове са белите и сивите чапли, къдроглавите пеликани и розовите фламинги. Огромна е числеността и на бърнетата. Из плитчините покрай пеликаните често газеха кокилобегачи и саблеклюни.

Видовият състав е, разбира се, специфичен и за различните сезони. По това време на годината водите на езерото са се отдръпнали и големи площи остават извън бреговете му. Една любопитна панорама представляват руините на някогашки постройки, останали под водата, когато е бил построен язовирът.

Малко по-натам ни се откри чудесна гледка към две колонии къдроглави пеликани. Купища малки черни патици плуваха и се гмуркаха навсякъде наоколо.


Отминахме едната колония фламинги, растителността по брега на дигата ставаше все по-буйна...

...а птиците в плитчините - все повече и повече.

[karrenrex]

(Продължение...)




След това наближихме втора група фламинги. И този път имахме възможността да ги наблюдаваме доста по-отблизо.



Облаците ту рисуваха красиви пейзажи над нас, ту отново се разсейваха и откриваха слънчево небе.


Фламингите от втората колония изглежда започнаха да се чувстват отегчени и решиха да се преместят малко по-натам в нашата посока.

За нас остана да се любуваме на красотата им в полет.

Така приключи и нашата 6-километрова разходка по източната дига. Тези красиви и екзотични за нашите ширини птици ни изпратиха, а някои късметлии успяха дори да си намерят пера от тях, изхвърлени на брега на езерото.

[karrenrex]

(И пак продължение...)


Слязохме от дигата и се запътихме към автобуса, за да поемем към втората точка, която си бяхме набелязали да посетим. Група наблюдателни студенти забелязаха гнездо на торбогнезден синигер, увиснало над тръстиките в една вада от другата страна на дигата.

Докато го гледахме и снимахме, край него се стрелна и яркосинята фигурка на кралско рибарче, което за жалост не успяхме да уловим в кадър. Втората ни спирка беше вече на югозападния бряг на езерото. По план трябваше да се качим в лодки оттук и да си направим разходка из водите на Керкини. Макар обаче от източната страна времето да беше тихо, тук духаше доста силен вятър, поради което беше и доста студено. Силното вълнение възпрепятства плануваната разходка, тъй че останахме на брега.

Но това не ни попречи да се полюбуваме на птиците и оттук.

 В неспокойните води на езерото, недалеч от нас, плуваха голям брой пеликани, които отново по нищо не личеше да се притесняват от присъствието ни. От време на време прелитаха и чайки.






Далекогледите и биноклите ни позволиха да се доближим "на една ръка разстояние" от птиците.

[karrenrex]

(Продължение...)


Мястото беше оформено като малко паркче и беше подходящо и за почивка.

Третото ни спиране беше междинно и краткотрайно. Падаше се някъде от далечния край на Керкини. Там не видяхме кой знае какво, но пък пейзажът беше живописен.

Към края на деня пристигнахме на последната си дестинация, в северната част на езерото. След отдръпването на водите му на това място се образуват обширни тинести плитчини, из които водораслите и органичните остатъци са в излишък. Поради това тук разнообразието от птици, както и числеността им, е по-малко. Някои от колегите обаче събраха хидроложки проби, за да изследват водорасловия състав на водата.



Все пак не пропуснахме да инсталираме орнитоложките тръби и да погледаме птиците, макар и по-отдалеч.

Някъде из плитчините забелязахме голям ястреб, който точно в момента усърдно скубеше перушината на плячката си. За жалост разстоянието беше прекалено голямо, за да успеем да го снимаме.

[karrenrex]

(И накрая...)


Междувременно Беласица се уви в пухкав юрган и се приготви за сън.

Малко по-късно високо в планината се надигна вятър и подгони облаците по билото й.

Останахме на брега, за да се полюбуваме на залеза...

...а последните ята птици прелитаха над нас на фона на пъстро вечерно небе.




Това е моето кратко разказче в картинки за езерото Керкини. Мястото е вълшебно по свой собствен начин и си струва да се посети дори повече от веднъж (предвид, че през различните сезони там могат да се видят различни видове птици). Екскурзии се организират редовно, поне два-три пъти в годината. Няма абсолютно никакви ограничения по отношение на това дали човек е студент, орнитолог, биолог или просто любител. Важното е да обича природата.

[Kratun]

Прекрасен репортаж  ! Бяха започнали да ми липсват.

[malomir]

Браво! И на мен ми хареса този фоторепортаж. А пейзажа ми е до болка познат. Много пъти съм бил из този район.

[karrenrex]

Мерси, мерси.