Категории и статии


± Интервюта с акваристи

± Общи статии

± Риби

± Растения

± Филтрация

± Хранене

± Соленоводни аквариуми

± Бракични аквариуми

± Биотопи и биотопни аквариуми

± Екология

± Химия и физика

± Осветление

± Развъдници
 

Отговори на често задавани въпроси за морски аквариуми


Автор: Андрю Никсън

Мислите да се впуснете в соленоводната част от хобито, но сте объркани от всичките технически термини, цялата технология и тайнственост, обгръщащи морските аквариуми? Нека се опитаме да отговорим на някои от най-често задаваните от новоизпечените любители на соленоводната акваристика, които смятат да стартират тропически морски аквариум без корали.

 

Въпрос 1: Какво прави протеиновият пеноуловител (скимер) и имам ли нужда аз от такъв?

Протеиновият пеноуловител е много важен за всеки морски аквариум. Той отстранява голям набор от замърсители от водата, които полепват към мехурчетата, генерирани в пеноуловителя и които по-късно се събират в специална “чашка”, докато останалата част от водата се връща в аквариума. Ужасната лепкава тиня, която се натрупва в чашката на пеноуловителя, в противен случай щеше да плува из аквариума ви. След като веднъж я видите,  вече и вие ще сте убедени, че пеноуловителят е много полезен и ще ви помогне в задачата да осигурите на обитателите на аквариума си възможно най-добрата среда.

 

Въпрос 2:  Осигурява ли пеноуловителят достатъчно аерация или имам нужда от отделна вътрешна помпа?

Оставете аерацията настрана. Циркулацията на водата вътре в една морска система е от огромно значение – целта е да предотврати образуването на “мъртви” зони, в които се натрупват органични отпадъци и остатъци от храна. Всъщност не ви е нужен кой знае колко голям дебит, но ако този на филтъра ви не е достатъчен, за да елиминира мъртвите зони, ще се наложи да използвате и вътрешна помпа.

 

Въпрос 3: От какъв филтър имам нужда?

Ако един морски аквариум е добре “зареден” с живи камъни (150-200 гр на литър), няма да му е нужен отделен филтър. На практика обаче повечето аквариуми без корали съдържат само малка част от това количество живи камъни. Един рифов аквариум с много безгръбначни и мешести и малко риби би могъл да мине и без филтрация, но ако искате да се посветите на рибите и аквариумът ви да не е препълнен с живи камъни, ще ви е нужен допълнителен филтър.

Големите външни филтри тип “канистър” са добър избор. Не забравяйте, че макар филтърът да е в състояние да преработи доста органика, това става с цената на допълнително количество нитрати, които се връщат във водата. Поддържайте филтърните пълнежи чисти, като често ги изплаквате внимателно в съд с аквариума вода.

 

Въпрос 4: Имам ли нужда от устройство за обратна осмоза?

Вероятно имате. Концепцията е проста – плащате доста пари за соли, с които да създадете точната смес от разтворени във водата химикали, а водата, която излиза от системата за обратна осмоза, е само чиста H2), като резултатът от смесването на двете е онази солена вода с точното количество от нужните химикали, която е най-близо до естествената морска вода. Не е зле да потърсите данни за водата във водопроводната инсталация на вашия регион. Понякога тя може да съдържа нитрати или фосфати, които да създадат условия за растеж на водорасли. Все пак за аквариум без корали можете да минете и без използване на система за обратна осмоза.

 

Въпрос 5: Имам използван морски аквариум и/или оборудване, което стои сухо от месеци. Как да го почистя?

Ябълковият оцет е добро решение за почистване на отложената сол и калциеви наслоявания. След това изплакнете всичко добре с вода.

 

Въпрос 6: Какви тестове са ми нужни и какви трябва да са параметрите на водата?

За аквариум без корали ви е нужно да измервате само pH, амоняк, нитрити и нитрати. Оптималните стойности са съответно:

  • Амоняк: 0;
  • Нитрити: 0;
  • Нитрати: под 30 ppm;
  • pH: 8,1 до 8,4.

 

Въпрос 7: Каква температура на водата трябва да поддържам?

22 до 26 ºC

 

Въпрос 8: Какво е соленост и каква трябва да е тя в аквариума ми?

Солеността на водата е количеството соли, разтворени в единица обем. Една приблизителна мярка за солеността е специфичната плътност на водата. Тя всъщност измерва плътността (гъстотата) на тази вода в сравнение с плътността на сладката вода и се измерва с хидрометър. В зависимост къде точно правите своето измерване, специфичната плътност на океанската вода варира от 1,022 до 1,035. Във вашия морски аквариум най-добрият диапазон е между 1,023 и 1,025.

 

Въпрос 9: Какво е доливане?

Доливането е замяна на водата, която се е изпарила във въздуха. За тази цел трябва да използвате само сладка вода от системата за обратна осмоза. Когато водата се изпарява, солта остава във аквариума и специфичната плътност нараства. Ако долеете солена вода, специфичната плътност ще се повиши още повече. С доливането на сладка вода ще върнете специфичната плътност обратно до желаното ниво.

 

Въпрос 10: Какви точно живи камъни трябва да си взема?

Това е въпрос на личен избор. Желаната структура и ниво на филтрация могат да бъдат постигнати с различни типове. Естествените живи камъни се събират на много различни места по света, а има и много видове изкуствено създадени живи камъни, някои от тях на основата дори на изкуствени арагонитни скали.

Стойността на живия камък зависи от това колко е “узрял” и колко коралинови водорасли и други полезни организми са израснали по него. Въпреки естетическата им стойност, количеството коралинови водорасли не е чак толкова важно. Те ще продължат да растат и след като камъкът е вече в аквариума, стига да разполагат с достатъчно калций и светлина.

 

Въпрос 11: Как узряват живите камъни?

Нуждата от “узряване” на живи камъни има връзка с това, че много организми, които ги обитават, не преживяват транспорта или не могат да живеят в аквариум. Това неизбежно създава голямо количество мъртва органика. Узряването може да стане в нов аквариум, в който няма риби, но в аквариум, в който вече има риби и безгръбначни, не бива да се слагат неузрели живи камъни. Това обикновено се прави в големи вани, оборудвани с мощни протеинови пеноуловители и циркулационни помпи. Продължителността на това узряване може да е от няколко дни до няколко месеца.

 

Въпрос 12: Как се създават живи камъни?

Ако искате да създадете живи камъни от “мъртви”, това ще отнеме около година. Сложете суха, пореста скала в жива система (например работещ аквариум) и тя след време ще бъде заселена от полезни бактерии и други форми на живот.

 

Въпрос 13: Какво е базов камък?

С този термин се обозначават както неживите камъни, така и тези живи камъни, които вече са заселени с биофилтриращи бактерии, но нямат покритие от коралинови водорасли или многоклетъчни организми. Последите, естествено, допринасят за филтрацията в аквариума, докато съвсем мъртвите базови камъни трябва да бъдат “съживени”, както и всеки друг биофилтър.

Базови камъни се използват често при създаването на морски аквариум. Те се поставят на дъното, а отгоре им се подреждат узрели живи камъни, които освен всичко друго, изглеждат по-добре. Организмите, обитаващи повърхността и вътрешността на живите камъни, с времето ще се заселят и върху базовите камъни и така ще ги “съживят”.

 

Въпрос 14: Как да преценя дали живият камък е узрял?

Най-лесно това може да стане по миризмата – неузрелите камъни миришат на гнило. По-обективно обаче това се определя чрез тестване на водата – трябва да се уверим, че нивата на амоняк и нитрити са нулеви.

 

Въпрос 15: Какъв пясък да използвам?

Тук няма някакво задължително правило, но все пак е препоръчително използването на няколко вида пясък. Най-често използваните в съвременната морска акваристика са арагонитния пясък и натрошените корали.

 

Въпрос 16: Мога ли да използвам кварцов пясък?

За разлика от арагонитния пясък, кварцовият няма да има никакъв принос за поддържането на pH чрез повишаване на карбонатната твърдост. Освен това той не е особено подходящ за поддържане на микробен живот, а е също така и доста плътен, което създава възможност за формиране на анаеробни зони.

 

Въпрос 17: Какво количество пясък трябва да използвам?

В началото това не трябва да ви притеснява. Някои морски аквариуми се стартират дори съвсем без пясък. Използвайте толкова, колкото ви харесва, без да прекалявате все пак.

 

Въпрос 18: Мога ли да използвам пясък от плажа?

НЕ! Освен ако не се намирате на девствен тропически остров, най-вероятно пясъкът е пълен със замърсители, които могат да ви докарат от бурен растеж на нежелани водорасли до пълно измиране на всичко живо в аквариума.

 

Въпрос 19: Аквариумът ми е стартиран преди няколко седмици. По всички камъни и по пясъка започва да се образува кафяв налеп. Какво е това и трябва ли да ме притеснява” Как да го премахна?

Един от често срещаните начални етапи при новостартираните аквариуми е бурен растеж на диатомеи. Образува се тънък слой от кафяви водорасли навсякъде из аквариума, включително по пясъка и стъклата. Когато се появят повече полезни водорасли, те ще изместят диатомеите – не е нужно вие да правите нещо по въпроса.

 

Въпрос 20: Какви са всички тези различни скариди, охлюви и раци? Какво точно правят? Имам ли нужда от тях?

Много от тези безгръбначни са полезни мършояди в аквариума – изяждат остатъците от храна и излишните водорасли. Някои от тях са и много забавни за гледане. Други обаче ще се изяждат помежду си и могат дори да посегнат на най-ценните ви екземпляри. Важно е добре да проучите всяко отделно безгръбначно, преди да го сложите в аквариума си. Освен това много от рибите, подходящи за аквариум без корали, ядат безгръбначни. Имате ли нужда от тези безгръбначни тогава? Всъщност не, но те могат да бъдат полезни и интересни аквариумни обитатели.

 

Въпрос 21: Какви риби са добър избор за първия ми морски аквариум?

За нещастие много от масово продаваните видове израстват доста големи и това ги прави неподходящи за домашен аквариум. Има обаче и много красиви и интересни по-малки риби. Тук, както и при безгръбначните, отново е много важно предварително да проучите видовете, които ви интересуват. За разлика от повечето сладководни риби, много от тропическите морски видове ще се бият до смърт със себеподобните и затова доста от тях могат да се отглеждат само по един екземпляр от вид в аквариум. Също така много видове са несъвместими помежду си, докато други могат да съжителстват спокойно. Ето няколко подходящи предложения за начало:

 

Граматиди:

  • Gramma loreto, размер 7,5 см;
  • Serranus tortugarum, размер 7,5 см.

 

 

Морски кучета (блениди):

  • Ecsenius bicolor, размер 11 см;
  • Escenius livadianalis, размер 5 см;
  • Escenius stigmatura, рамзер 6 см;
  • Escenius bimaculatus, размер 4 см.

 

 

Риби-кардинали (апогониди):

  • Pteragon kauderni (само развъдени в плен), размер 7,5 см;
  • Всички от рода Apogon, размер до 10 см;
  • Sphaeramia nematoptera, размер 8 см.

 

 

Дамсели и клоуни:

 

 

 

Риби-стрели, птерелотриди:

 

 

Попчета (гобиди):

  • Попчетата от рода Gobiodon, размер под 5 см;
  • Paragobiodon lacunicolus, размер 3 см;
  • Попчетата от рода Elacatinus, размер 5 – 7,5 см;
  • Попчетата от рода Trimma, размер около 5 см;
  • Cryptocentrus cinctus, размер 10 см;
  • Amblyeleotris randalli, размер 12 см;
  • Stonogobiops nematodes, размер 6 см;
  • Signigobius biocellatus, размер 10 см

 

Цирхитиди:

  • Cirrhirichthys falco, размер 7 см;
  • Neocirrhites armatus. размер 9 см;
  • Oxycirrhites typys, размер 12,5 см.

 

 

Псевдохромиди:

 

 

Лабриди:

  • Pseudocheilinus hexataenia, размер 10 см;
  • Paracheilinus carpenteri, размер 7,5 см;
  • Cirrhilabrus flavidorsalis, размер 6 см;
  • Cirrhilabrus exqusitus, размер 12 см.

 

Има още много източници, където да потърсите отговорите на останалите въпроси, които ви вълнуват. Важно е да помните, че преминаването към морски аквариум крие някои предизвикателства, но опитът в акваристиката ще е от голяма полза. Само не бързайте и винаги проучвайте внимателно всяко живо същество, преди да се сдобиете с него.

Успех!

Превод: Боян Калинов

Източник: Tropical Fish Hobbyst Magazine, Декември 2009

 

 



Ако искате да добавите коментар към статията, натиснете тук. (работи с javascript)