Ако си представим една логаритмична скала, където всяка стойност е 10-кратно по-ниска от предишната, имаме усреднено за световния океан към 3,5 г/л сол. (Черно море прави изключение, то е горе-долу наполовина по-безсолно). По средата имаме водата в Танганайка с около 0,35 грама на литър сол, а в нормалните сладководни басейни (реки и езера) тя спада с още един порядък до 0,035 грама на литър.
Не е въпросът дали и дори колко да се сложи, понеже повечето риби понасят един порядък във всяка посока и редица цихлидари гледат танганайски цихлиди в напълно безсолна вода. По-важното е условията да са стабилни, затова преди човек да тръгне да слага сол трябва да си направи сметка ще бъде ли в състояние да поддържа набелязаната концентрация.
Растенията са не по-малко адаптивни в това отношение, тъй че солта в средата на скалата (към една чаена лъжичка на 20 литра) не им пречи. Ако е морска, дори им гарантира значително количество микроелементи, но това не означава, че им е необходима и не биха могли да минат без нея.
Който се интересува по-задълбочено, ето едно изследване от средата на миналия век за поносимостта на сладководните риби към морска вода:
http://www.wku.edu/~smithch/biogeog/MYER1949.htm Авторът дава пример с цихлиди от средата на споменатата скала, живели повече от 7 години в морска вода.
