 |
Apistogramma viejita
|
||||||||||||||||||||||||
| Латинско име | Apistogramma viejita |
| Популярно име | Апистограма виейта |
| Група | Цихлиди - джуджета |
| Семейство | Цихлиди (Cichlidae) |
| Местообитание, хабитат | Южна Америка, басейна на Рио Ориноко, Рио Мета, Колумбия и Венецуела |
| Приблизителен размер | 5 - 6 см |
| Минимален размер на аквариума | 40 л |
| Изисквания, температура | 23 - 28 °C |
| Изисквания, обща твърдост | под 5 ° |
| Изисквания, pH | 5,5 - 6,5 |
| Тип вода | сладка |
| Ниво на трудност | средно |
Видът е описан от Кулландер (Kullander), 1979
Описание
Както при всички други видове от този род, и при Apistogramma viejita мъжките и женските се различават значително. Известни са поне 3 различни географски вариации на този вид, които се различават в окраската си. Мъжките достигат 6 см на дължина. Имат издължено и сравнително ниско тяло. Гръбната перка е висока и ветрилообразна, с изострени първи няколко лъча и удължение в задната част Опашката е симетрична, с два заострени края, а аналната и гръдните перки са удължени. При зрелите мъжки главата е наситено оцветена в оранжево до червено със сини ивици под очите. Тялото е сребристо до металиково синьо, като в предната горна част на гърба също може да има червено оцветяване. През средата по протежение на страничната линия преминава черна ивица. Гръбната перка е жълта, с черна основа, а удълженият заден лъч е червен. Опашната перка също е жълта с червени краища. Аналната перка е издължена и жълта на цвят. Жълти са и гръдните перки, както и основата на кормените, чиито краища са червени. (Снимки 1 и 2).
Женските са по-дребни, като достигат максимум 5 см. Перките им са по-къси и компактни, а цветът на тялото е сребрист с черна ивица по протежение на страничната линия. Притежават някои от цветовете, видими при мъжките, но в доста по-блед вариант. (Снимка 3)
При някои от цветните разновидности от окото до долната част на главата минава къса черна вертикална ивица, а през средата на тялото – хоризонтална ивица, която може да е прекъсната.
Разпространение
Apistogramma viejita са разпространени в Южна Америка, в басейна на Рио Ориноко и в горната част от водосборната система на Рио Мета в Колумбия.
Известни са три различни цветни форми – първата е от Пуерто Гаитан в Колумбия, втората от Рио Муко и Рио Гуарройо (отново в Колумбия), а третата – от Рио Манакасиас между Санта Рита и Бенгале в Колумбия. Споменава се за това, че третата форма се среща и във Венецуела.
Размножаване
За разлика от останалите апистограми, виейта се размножава най-добре по двойки, а не в харем. Повишаването на температурата, комбинирано с чести смени на малко количество вода могат да подтикнат рибите към размножаване. Женската снася около 40 яйца, които след това охранява. Малките се отглеждат лесно и могат веднага да бъдат захранени с новоизлюпена артемия. Растат бавно и достигат зрелост след около година. Интересното е, че при развъждане в аквариумни условия често съотношението мъжки/женски при малките може да надхвърли 1 към 10.
За информация за отглеждането, поведението и храненето вижте
Профила на Apistogramma cacatuoides.
Съжаляваме, но в момента видеото не е достъпно.
| Потребител | Дата | Коментар |
| Алекс | 2010-05-01 | Апистограма виейта според мен не е много правилно, тъй като на испански Vieja(viejita) се произнася (Виеха-Виехита) и общо взето означава "стара" |
