Здравейте.
Част от вас знаят достатъчно за Kratun. И до днес се чудя, дали има смисъл от мой личен профил, но ще е по-добре да се отделя от другите теми във форума, където до днес коментирахме аквариумите ми.
Може би трябва да започна с това, че целият ми живот е минал в близост до много вода. Роден съм в Силистра, учил съм във Варна, а сега живея и работя в родния си град. На такива като мен в казармата казваха “мокри”. Макар да имаше лек ироничен нюанс в тази категория, аз никога не съм се обиждал. Голямата река винаги ще е част от живота ми. Като деца сме прекарвали стотици часове във върбалаците по брега. Ловяхме миди и раци за обяд, които приготвяхме на огън, а уловената риба отнасяхме вкъщи. Познавам 90% язовирите в областта, знам кой ги стопанисва и какво отглеждат в тях, даже знам и за колко години са дадени на концесия, както и годишната им издръжка. Няма нищо нелогично в това, защото съм написал всички икономически обосновки и технологични карти на водоемите с дългосрочни договори в силистренска област. Мога да нарека лични приятели и добри познати – председателят на дунавския клуб за ветроходство и водо-моторни спортове, експертите от ИАРА в града, националният треньор по плуване, повечето от специалистите във влажната зона “Калимок – Бръшлен” и резерват “Сребърна”. Предполагам, че нямате съмнения за това колко съм “мокър”.

Имам двама синове, които по стечение на обстоятелствата са зодия “риби” и не са по-сухи от мен. Както и котаракът Светльо междувпрочем:

- реката през зимата

- дунавски залез

- водните лилии в резерват “Малък Преславец”

- бялата лястовица на кея

Преди 12 години аз и съпругата ми сглобихме първият ни 70 литров аквариум, който наскоро изхвърлих заради драскотините по стъклата, но веднага замених с нов. За съжаление по онова време нямах цифров фотоапарат и ще се наложи да сканирам някоя стара снимка. Спокойно можете да си представите нагъчкан с всякакви риби аквариум, стандартната дунапренена гъба с аераторна помпа (винаги съм се чудел как точно пречиства водата, но кой да ти знае за аеробни нитрифициращи бактерии, азотни цикли и пр.) и пластмасови растения. Признавам си, че никога не съм имал водолаз на дъното му.
Не ми стигаше водата и през 2003-а година, аз и още 3-ма мокри взехме два язовира на концесия за 15 години. Минаха 6 години в много ангажименти, преустройства и разходи. Кой знае каква полза от това не сме видяли, но поне си уплътняваме свободното време. 120 декара площ на водното огледало и следните показатели на водата:
pH – 8,78;
окисляемост (разтворен кислород във водата) – 4,64 мг/л;
амоняк – 0,64 мг/л;
нитрити – 0,14 мг/л;
нитрати – 60,8 мг/л;
фосфати – 0,0 мг/л.
Събаряхме баири, строихме диги, ограждахме, монтирахме ветрогенератори и ел.инсталации, заменяхме гори, унищожавахме тръстиката с хеликоптери, калцирахме дъната. Както се казва “при нас е весело”. Сега ще си почина 3 години, защото друг пое дежурствата и ангажиментите по тази дейност.






Всички знаят за първият по-сериозен аквариум, който сглобих. Подробно е описано тук -
http://www.aquaportal.bg/forum/index.php/topic,47.0.html и няма да ви занимавам отново. Ето няколко снимки от развитието му:
- началото

- няколко седмици по-късно

- месеци след пускането

- още по-късно

- малко кипене


- година след старта

- в наши дни


Данни за аквариума:
- 1200/400/500 (Д/Ш/В) – 240 л брутен обем;
- филтрация – Сера фил 1100 със стандартни пълнежи и 1 л Сипоракс + един китайски вътрешен 500 л/ч;
- растения – криптокорини, бликса японика, хигрофила полисперма, елеохарис, валиснерия, червена нимфея и т.н. – част от растенията няма да ги има още дълго в този аквариум;
- СО2 – бутилка с мая и захар, реактор Ферпласт;
- осветление – 3 х 54 вата Т5;
- торене – Акваформула стандарт и Кристалон (18/18/18/3);
- смяна на водата – 40 % веднъж на две седмици;
- риби – в момента са 10 подрастващи скаларии, които ще се редуцират до 5 - 6 след време, 5 атерини (не успях да ги изловя за да ги прехвърля в офиса);
- охлюви – мелания, планорбиси, физи;
- грунд – едра речна фракция и 10 кг по-дребен светъл грунд на преден план от Кривина.
Както виждате – нищо съществено. Никога не съм го докарвал на външен вид, никога не съм се и старал особено в това отношение. Но винаги съм доволен, когато мога да си позволя 3 - 4 часа с тази гледка пред себе си:

Стига съм ви разказвал за този месец. Следва продължение ...