Ето на какъв хал са анубиасите и малкото криптокорина отпред:
Сега стоят, чакат да си намеря апистограми агасизи или борели и се борят с "брадата".
Не става от мен акваскейпър или човек, занимаващ се с растителни аквариуми.
Първата причина е в оценката ми за самия себе си - има хора, които умеят да рисуват, да комбинират цветове и форми, да изграждат дву- или триизмерна картина на това, което искат да постигнат, на играта със светлина и сянка, размери и нюанси в съзнанието си. Аз не умея - не мога да начертая окръжност дори с пергел, без да размина краищата, камо ли да рисувам или да боравя с обекти за постигане на общо внушение.
Втората и по-важна причина са дългосрочните ми интереси - от дете се интересувам от животинското царство. Когато планирах да уча зоология и разбрах, че първо трябва да мина през биологията, бях в потрес, че ще се наложи да чета и ботаника. С времето това ми отношение малко се поразсея, но така и не изчезна. Същото за мен е и в акваристиката - пречупвам всичко през призмата на най-доброто за рибите ми. Разбира се, един аквариум, който стои в нечий дом, не бива да е грозен и да дразни окото, но динамиката, движението, животът, който кипи, а не се мъдри на едно място, за мен са фокус и център на интереса. Това диктува и избора ми на риби, като сигурно някои знаят отдавна.
Така че след тази изповед в стил "Искрено и лично" мога да кажа, че растения при мен може и да има, може дори да се опитам да ги опазя живи за известно време, но едва ли ще се напъвам за нещо повече от това.
