Ето и малко развитие. Яйцата на стригатусите вече не са яйца, а ситни личинки с яйчени сакчета. На снимката по-долу се вижда как се "джоркат" като топките при теглене на тираж от Тото 2 в специалния и много таен инкубатор модел "Burkan
© 2001":

Strig2.jpg (67.69 kB. 755x800 - видян 552 пъти.)
От снимките това не си личи, но яйцата и личинките са доста по-дребни от тези на растителноядните африкански цихлиди като Мбуна, трофеуси или петрохромиси. Причината предполагам е в начина на живот и размножаване - трофеусите залагат на едри яйца, а при изчезване на яйчените сакчета бебетата са над половин сантиметър. Това им позволява да дадат на поколението голям шанс за оцеляване на солиден процент от дребосъците между камъните. Затова и бройката там е малка - често 7-8 яйца, много рядко над 10.
При хищниците нещата са различни - те живеят в открити води или в междинната зона между тях и скалите. За малките няма укрития. За да оцелеят достатъчно от тях, трябва да се заложи на бройката, а за да се събере достатъчен брой яйца и после личинки в устата на мама, размерът трябва да е друг, далеч по-малък.
При мен обаче майката е още много малка - едва достига 10 см. Затова и люпилото е сравнително скромно - я излязат 30 рибета, я не, стига да не им се случи нещо, де - едно продължително спиране на тока ще им види сметката още преди да съм ги извадил от инкубатора, а до този момент има поне още две седмици.