Автор Тема: Рибите - Анатомия (основни положения)  (Прочетено 27746 Пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглеждат тази тема.

Неактивен Boby_

  • Цихлидиот
  • Aquaportal мениджър
  • *****
  • Публикации: 3 635
  • Нас. място: София
  • Пол: Мъж
    • Моите аквариуми - описание, снимки и история.
Рибите - Анатомия (основни положения)
« : петък, 30 януари 2009 г., 16:47 ч. »
Рибите

Източник: Wikipedia.org

превод: Boby_


Анатомия (основни положения)


Анатомията на рибите се обуславя най-вече от физичните свойства на водата, която е доста по-плътна от въздуха, задържа сравнително малко количество разтворен кислород и поглъща повече светлина от въздуха.

Тяло

Lampanyctodes hectoris
1 - хрилно капаче, 2 – странична линия, 3 – гръбна перка, 4 – мазна перка, 5 – опашно стъбло, 6 – опашна перка, 7 – анална перка, 8 – фотофори, 9 – коремни перки (чифт), 10 – гръдни перки (чифт)
Рибите имат множество различни типове тяло. Условно то се разделя на глава, труп и опашка, но това разделение не винаги е ясно видимо. При бързо плуващите риби тялото често е вретеновидно и обтекаемо. Рибите могат също така да имат змиевидно или червeеобразно тяло. Често телата им са сплеснати хоризонтално или вертикално.
Тясната част на трупа, към която е прикрепена опашната перка, се нарича опашно стъбло. Подопашната става е връзката между опашната перка и останалата част от гръбнака. Тя често е с ветриловидна форма.
Фотофорите са отделящи светлина органи, които се виждат като светещи точки при някои риби. Светлината може да се произвежда от някои химични съединения, отделяни при смилането на храната от специализирани, богати на митохондрии клетки в организма, наречени фотоцити, или от симбионтни бактерии. Фотофорите се използват за привличане на плячка, за объркване на хищници и др.
Страничната линия е сетивен орган, чрез който рибите усещат промени в налягането на заобикалящата ги вода, причинени от движение или вибрация. При повечето видове тя представлява линия рецептори, подредени от двете страни на тялото.
Ампулите на Лоренцини позволяват на акулите да усещат електрически импулси.
Гениталната папила е малка месеста тръба зад ануса при няки риби, чрез която се отделят спермата или яйцата. В много случаи по нея може да се определи полът на рибата.

Перки

Перките са една от отличителните черти на рибите.

Шипове и лъчи

При костните риби повечето перки имат лъчи или шипове. Една перка може да съдържа само меки лъчи, само твърди лъчи или комбинация от двата вида. Ако и двата са представени, то твърдите лъчи са винаги отпред. Шиповете в общия случай са твърди и остри. Лъчите обикновено са меки, гъвкави, сегментирани, а могат да са и разклонени. Сегментацията на лъчите е главната разлика между тях и шиповете, които също могат да са гъвкави при някои видове, но никога не са сегментирани.
Шиповете имат редица функции. При сомовете те се използват за защита – много видове могат да разгъват шиповете си навън. Рибата-спусък също така използва шиповете си да се захваща за стените на укритието си, за да не може да бъде измъкната навън.

Видове перки

Гръбната перка се намира на гърба. Рибите могат да имат до три гръбни перки. Гръбната перка предпазва рибата от превъртане и вертикална нестабилност и им помага да спират неочаквано и да правят резки завои.

  ▪ При морските дяволи предната част на гръбната перка е модифицирана в биологичния еквивалент на въдица с примамка.
  ▪ Костите, поддържащи гръбната перка, се наричат птеригиофори. Те са два или три – проксимален, среден и дистален. При перките с шипове дисталният птеригиофор често е свързан със средния или изобщо липсва.

Опашната перка се намира в края на опашното стъбло. Тя може да бъде:


А) Хетероцеркна, при която гръбнакът продължава в по-големия дял от перката, а опашката е асимeтрична. При епицеркния тип по-дълъг е горният дял (както е при акулите), а при хипоцеркния е по-дълъг долният дял (както при летящите риби).
B) Протоцеркна – перката се простира от двете страни на гръбначния стълб, както е при миксините. Не бива да се бърка с опашна перка, срастнала се с гръбната и аналната.
C) Дифицеркна – особенa перка с три дяла (както е при латимерията и двойнодишащите риби), при която гръбнакът продължава до самия край на опашката.
D) Хомоцеркна, каквато имат повечето риби, при която гръбнакът не продължава в никой от дяловете на перката, а самата опашка е повече или по-малко симетрична. Може да има различни форми – закръглена в края си, завършваща с ясно изразен ръб, разклонена или раздвоена, може да има леко вдлъбната или изпъкнала форма.

Аналната перка е разположена в задната част на корема зад ануса. Тази перка се използва за стабилизация при плуване.

■ Чифтът гръдни перки са разположени от двете страни на тялото, обикновено точно зад хрилното капаче, и са аналог на предните крайници на четириногите. При някои риби гръдните перки са видоизменени, за да дават голяма подемна сила, която помага на някои акули да поддържат определена дълбочина, а на други риби (летящите риби) – да планират над водата. При много риби, живеещи в близост до дъното, гръдните перки подпомагат тяхното “ходене”, особено подобните на крайници перки на рибите-скачачи. Отделни лъчи на гръдните перки може да са модифицирани в пръстоподобни израстъци, както при морските лястовици. “Рогата” при мантата се наричат още и ”черепни перки”, но всъщност са предната част на гръдните перки.

■ Чифтът коремни перки са разположени под и зад гръдните перки и са аналогични на задните крайници при четириногите. Коремните перки подпомагат издигането и спускането на рибите, резките завои и бързото спиране. При попчетата коремните перки често са съединени в нечифтен вендуз, който може да се използва за прикрепяне към обекти.

Мазната перка е мека, месеста и се намира на гърба на рибата зад гръбната перка . При много семейства риби тя липсва, но се среща при пъстървовите, харацините и сомовете.

■ Някои видове бързоплуващи риби имат хоризонтален опашен кил точно пред опашната перка. Той представлява странично разположен върху опашното стъбло израстък, който дава стабилност и поддържа опашната перка. При някои риби опашният кил е един чифт, разположен от двете страни на тялото, а при други – две двойки една под друга.

■ При някои риби се срещат и малки триъгълни израстъци по вертикалните ръбове на опашното стъбло.

Thunnus obesus с ясно изразен опашен кил и триъгълни израстъци по опашното стъбло. Рисунка – д-р Тони Айлинг.
За всеки вид перка има поне няколко вида риби, при които тя е изчезнала по време на еволюцията.


Вътрешно оплождане

При много видове риби перките са видоизменени, за да позволят вътрешно оплождане.
Гоноподиум се нарича анална перка, модифицирана в мъжки полов орган при някои видове живораждащи рибки от семействата Anablepidae и Poeciliidae. Той е подвижен и се използва за оплождане на женските по време на  чифтосване. Третият, четвъртият и петият лъчи на аналната перка на мъжките са формирали тръбоподобна структура, през която се изхвърля спермата. При някои видове гоноподиумът може да достигне половината от дължината на тялото на рибата. Понякога той е твърде дълъг, за да изпълнява ролята си, както е при лироопашатите вариации на Xiphophorus helleri. Третираните с хормони мъжки могат да развият такъв гоноподиум и са неспособни да се размножават. Подобни органи се срещат и при други риби, например андроподиумите при Hemirhamphodon или Goodeidae.
Когато е готов за чифтосване, гоноподиумът “еректира” и сочи напред към женската. Мъжкият го вкарва за малко в половото отверстие на женската. Ако тя остане неподвижна и партньорът й успее да направи контакт с половия й отвор, оплождането е осъществено. Спермата се съхранява в яйцепровода на женската, което й позволява да се оплоди сама по всяко време без повече нужда от мъжки.
Много хрущялни риби имат видоизменени коремни перки, които служат за прехвърляне на спермата в клоаката на женската при съвокупление.

Кожа

Тялото на много риби е покрито с люспи. Някои видове са покрити с щитчета, а други нямат външно покритие и се наричат голи риби. Повечето риби имат върху кожата си защитен слузест слой (мукус).
При рибите има четири вида люспи:

1.   Плакоидни, наричани също кожни зъби, които са подобни на зъбите и са изградени от дентин, покрит с емайл. Срещат се при акулите и скатовете.
2.   Ганоидните люспи са плоски и се застъпват съвсем малко. Срещат се при видовете от сем. Lepisosteus и Polypteridae.
3.   Циклоидните люспи са малки овални люспи, които имат растежни пръстени. Срещат се при рибата-прилепало.
4.   Ктеноидните люспи са подобни на циклоидните и имат растежни пръстени. Отличават се по шипчетата по края си. Такива люспи има камбалата.

Друг, по-малко разпространен тип люспи, са щитчетата, които могат да са външни защитни костни плочки или видоизменени удебелени люспи, понякога с шипове. Рибите от сем. Monocentridae са покрити с такива.

Вътрешни органи

Схема на вътрешното устройство на риба: 1 - черен дроб, 2 - стомах, 3 - черва, 4 - сърце, 5 – плавателен мехур, 6 - бъбрек, 7 - семенници, 8 - уретер, 9 - еферентна тръба, 10 – пикочен мехур, 11 – хриле.
■ Плавателният мехур е вътрешен орган, чрез който рибите контролират плаваемостта си и поддържат определена дълбочина, изплуват или потъват, без да губят допълнителна енергия за плуване. Липсва при бързоплуващите риби като рибата тон и някои скумриеви, също както и при някои попчета.

■ Някои групи риби имат модификации, които им позволяват да чуват – например представителите на надразред Ostariophysi.

■ Хрилете, разположени под хрилните капачета, са дихателни органи за извиличане на кислород от водата и за отделяне на въглероден двуокис. Обикновено не се виждат.

■ Лабиринтовият орган на разредите Anabantoidei и Clariidae се използва за извличане на кислород от въздуха.

■ Глътъчните зъби са костни, подобни на пръсти, израстъци на хрилните дъги, чиято функция е да задържат чрез филтрация подходящи за храна дребни организми.

■ Електрическите риби могат да произвеждат електрическо поле или импулси чрез видоизменени мускули в тялото си.

■ Много видове риби са хермафродити. Синхронните хермафродити имат в тялото си едновременно яйчници и семенници. Частичните хермафродити имат и двата вида тъкъни в гонадите си, като единият вид е доминиращ, когато рибата принадлежи към съответния пол.

■ Кръвоносната система на рибите се състои от един кръг на кръвообръщение.

"Там, где торжествует серость, к власти всегда приходят чёрные."
А. и Б. Стругацкие, "Трудно быть богом"

 



Aqua World 55 Astario

Rainbowfish България Retro Club Varna Live Club

Бърз конвертор
oF ◄► oC ин. ◄► см. гал. ◄► л.